Можеш ли...
Имаш ли своя вечерница,
тайничко да те обича,
рошави мисли неверници,
свикнали все да отричат?
Имаш ли болчица есенна
да те подпира отляво
и да те гледа унесено?
Имаш ли чест за продаване?
Можеш ли всичко да пратиш
по дяволите да ходи?
Даже да страдаш и патиш,
можеш ли да си свободен?
Можеш ли въпреки всичко
над себе си да се смееш?
Самотен и необичан,
можеш ли пак да живееш?
Ако го можеш, кажи ми,
има ли смисъл от всичко?
Човек се ражда безимен –
умира сам като птичка…
© Нина Чилиянска All rights reserved.
