Имаш ли своя вечерница,

тайничко да те обича,

рошави мисли неверници,

свикнали все да отричат?

Имаш ли болчица есенна

да те подпира отляво

и да те гледа унесено?

Имаш ли чест за продаване?

Можеш ли всичко да пратиш

по дяволите да ходи?

Даже да страдаш и патиш,

 можеш ли да си свободен?

Можеш ли въпреки всичко

над  себе си да се смееш?

Самотен и необичан,

можеш ли пак  да живееш?

Ако го можеш, кажи ми,

има ли смисъл от всичко?

Човек се ражда безимен –

умира сам като птичка…