Душа

6 dic 2011, 0:12 2021-06-23T10:32:33+03:00

Poesía

565 0 2

И негова беше, и чужда.

Като блудница сред вярващи живя.

Днес си просто грях с пълнеж от

горчилка - самота.

Моето тяло с колко други делеше

и колко нощи прекара сама?

Ничия да бъдеш кой те обрече?!

Скитница - твойта съдба.

Сега те намирам, пак си се скрила,

стенеш едва. Замръзнала, кална - моята зима си,

мойта душа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.