6 дек. 2011 г., 00:12  

Душа 

  Поэзия
563 0 2

И негова беше, и чужда.

Като блудница сред вярващи живя.

Днес си просто грях с пълнеж от

горчилка - самота.

 

Моето тяло с колко други делеше

и колко нощи прекара сама?

Ничия да бъдеш кой те обрече?!

Скитница - твойта съдба.

 

Сега те намирам, пак си се скрила,

стенеш едва. Замръзнала, кална - моята зима си,

мойта душа.

 

© Анелия Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??