6.12.2011 г., 0:12 ч.  

Душа 

  Поезия
561 0 2

И негова беше, и чужда.

Като блудница сред вярващи живя.

Днес си просто грях с пълнеж от

горчилка - самота.

 

Моето тяло с колко други делеше

и колко нощи прекара сама?

Ничия да бъдеш кой те обрече?!

Скитница - твойта съдба.

 

Сега те намирам, пак си се скрила,

стенеш едва. Замръзнала, кална - моята зима си,

мойта душа.

 

© Анелия Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??