Душа
722
0
2
И негова беше, и чужда.
Като блудница сред вярващи живя.
Днес си просто грях с пълнеж от
горчилка - самота.
Моето тяло с колко други делеше
и колко нощи прекара сама?
Ничия да бъдеш кой те обрече?!
Скитница - твойта съдба.
Сега те намирам, пак си се скрила,
стенеш едва. Замръзнала, кална - моята зима си,
мойта душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Драгиева Всички права запазени
