6.12.2011 г., 0:12 ч.  

Душа 

  Поезия
599 0 2
И негова беше, и чужда.
Като блудница сред вярващи живя.
Днес си просто грях с пълнеж от
горчилка - самота.
Моето тяло с колко други делеше
и колко нощи прекара сама?
Ничия да бъдеш кой те обрече?!
Скитница - твойта съдба.
Сега те намирам, пак си се скрила,
стенеш едва. Замръзнала, кална - моята зима си,
мойта душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Драгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??