Dec 6, 2011, 12:12 AM  

Душа 

  Poetry
564 0 2

И негова беше, и чужда.

Като блудница сред вярващи живя.

Днес си просто грях с пълнеж от

горчилка - самота.

 

Моето тяло с колко други делеше

и колко нощи прекара сама?

Ничия да бъдеш кой те обрече?!

Скитница - твойта съдба.

 

Сега те намирам, пак си се скрила,

стенеш едва. Замръзнала, кална - моята зима си,

мойта душа.

 

© Анелия Драгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??