2 ene 2008, 18:17

Мойта къща (III-то място на Национален Литературен Конкурс "Любовта в нас" гр. Варна)

  Poesía
1.6K 0 35
Душата ми прилича на врата,
със стари, захабени панти.
А очите ми - прозорец към света,
са облечени във черни мантии.
Пръстите ми са престари стълбища,
на които липсват стъпалата.
Лактите ми - куп от черни въглища,
дланите - таванът и земята.
Мисълта ми бе за миг бездънна,
изтекла бе нанякъде водата.
Тази сутрин - още сънен,
те поканих у дома си, непозната.
Ти открехна лекичко вратата
и дръпна старите завеси.
Тъй леко бе ми на душата,
че за секунда даже се почувствах весел.
Запали мойто тлеещо огнище
и пламна огън в моята жарава.
Нейде из онези пепелища
възкръсна фениксът на мойта вяра.
Но погледна ли ти тази празна стая?
Малък въглен се отчупил в бързината.
Подът се подпалил и накрая
огънят обхванал и стените...
Ти се втренчи стреснато в пожара,
но не се замисли ти за мойта къща,
запъти се към тукашната гара,
а на излизане вратата тръшна.
А пантите й бяха похабени!
Душата си поех във свойте длани.
И преди огънят ти цял да ме обхване,
сравних самичък пода със тавана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Срахотно е! Поздравявам те!
  • Отдавна не бях чела нещо подобно!
    Поздравявам те искрено, продължавай пишеш страхотно!
  • Поздравления,Валери!Продължавай така и един ден наистина ще се говори за теб...Виждам,че вече те"критикуват",а това в България означава,че вървиш напред.
    Желая ти успех и нови вдъхновения!
  • Много ти благодаря. Прекрасно чувство е да знаеш, че някой чете повече от веднъж стиховете ти. Поласкан съм, че похвалата идва тъкмо от теб.
  • Желая ти успех,ако вече не е минал конкурса.Мисля,че редакцията е за добро.А стихът е един от любимите ми и често си го припомням.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....