Мойта къща (III-то място на Национален Литературен Конкурс "Любовта в нас" гр. Варна)
със стари, захабени панти.
А очите ми - прозорец към света,
са облечени във черни мантии.
Пръстите ми са престари стълбища,
на които липсват стъпалата.
Лактите ми - куп от черни въглища,
дланите - таванът и земята.
Мисълта ми бе за миг бездънна,
изтекла бе нанякъде водата.
Тази сутрин - още сънен,
те поканих у дома си, непозната.
Ти открехна лекичко вратата
и дръпна старите завеси.
Тъй леко бе ми на душата,
че за секунда даже се почувствах весел.
Запали мойто тлеещо огнище
и пламна огън в моята жарава.
Нейде из онези пепелища
възкръсна фениксът на мойта вяра.
Но погледна ли ти тази празна стая?
Малък въглен се отчупил в бързината.
Подът се подпалил и накрая
огънят обхванал и стените...
Ти се втренчи стреснато в пожара,
но не се замисли ти за мойта къща,
запъти се към тукашната гара,
а на излизане вратата тръшна.
А пантите й бяха похабени!
Душата си поех във свойте длани.
И преди огънят ти цял да ме обхване,
сравних самичък пода със тавана...
© Валери Шуманов All rights reserved.