2.01.2008 г., 18:17

Мойта къща (III-то място на Национален Литературен Конкурс "Любовта в нас" гр. Варна)

1.6K 0 35
Душата ми прилича на врата,
със стари, захабени панти.
А очите ми - прозорец към света,
са облечени във черни мантии.
Пръстите ми са престари стълбища,
на които липсват стъпалата.
Лактите ми - куп от черни въглища,
дланите - таванът и земята.
Мисълта ми бе за миг бездънна,
изтекла бе нанякъде водата.
Тази сутрин - още сънен,
те поканих у дома си, непозната.
Ти открехна лекичко вратата
и дръпна старите завеси.
Тъй леко бе ми на душата,
че за секунда даже се почувствах весел.
Запали мойто тлеещо огнище
и пламна огън в моята жарава.
Нейде из онези пепелища
възкръсна фениксът на мойта вяра.
Но погледна ли ти тази празна стая?
Малък въглен се отчупил в бързината.
Подът се подпалил и накрая
огънят обхванал и стените...
Ти се втренчи стреснато в пожара,
но не се замисли ти за мойта къща,
запъти се към тукашната гара,
а на излизане вратата тръшна.
А пантите й бяха похабени!
Душата си поех във свойте длани.
И преди огънят ти цял да ме обхване,
сравних самичък пода със тавана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Срахотно е! Поздравявам те!
  • Отдавна не бях чела нещо подобно!
    Поздравявам те искрено, продължавай пишеш страхотно!
  • Поздравления,Валери!Продължавай така и един ден наистина ще се говори за теб...Виждам,че вече те"критикуват",а това в България означава,че вървиш напред.
    Желая ти успех и нови вдъхновения!
  • Много ти благодаря. Прекрасно чувство е да знаеш, че някой чете повече от веднъж стиховете ти. Поласкан съм, че похвалата идва тъкмо от теб.
  • Желая ти успех,ако вече не е минал конкурса.Мисля,че редакцията е за добро.А стихът е един от любимите ми и често си го припомням.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...