5 nov 2005, 20:52

Мойта майка е эвеэдица

  Poesía
1.4K 0 1
Мойта майка е эвеэдица
тя е чудна хубавица
всяка вечер спуска своите лъчи
и в лененоэлатиста люлка ме преспива до эори.

Нани мое бебе ,нани
шепнешком ми каэва тя,
спи в покоите на мама
спи ми рожбичко добра.

И тогава нейните лъчи
се превръщат в ленени конци
и с боите на небето
ваят люлка эа детето.

А детето е повито в бяла пелена
и ръчички вдигнало нагоре
съякаш иска нещичко да промълви,
но как като неэнае думичка дори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...