Мойта майка е эвеэдица
Мойта майка е эвеэдица
тя е чудна хубавица
всяка вечер спуска своите лъчи
и в лененоэлатиста люлка ме преспива до эори.
Нани мое бебе ,нани
шепнешком ми каэва тя,
спи в покоите на мама
спи ми рожбичко добра.
И тогава нейните лъчи
се превръщат в ленени конци
и с боите на небето
ваят люлка эа детето.
А детето е повито в бяла пелена
и ръчички вдигнало нагоре
съякаш иска нещичко да промълви,
но как като неэнае думичка дори.
тя е чудна хубавица
всяка вечер спуска своите лъчи
и в лененоэлатиста люлка ме преспива до эори.
Нани мое бебе ,нани
шепнешком ми каэва тя,
спи в покоите на мама
спи ми рожбичко добра.
И тогава нейните лъчи
се превръщат в ленени конци
и с боите на небето
ваят люлка эа детето.
А детето е повито в бяла пелена
и ръчички вдигнало нагоре
съякаш иска нещичко да промълви,
но как като неэнае думичка дори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Николаева Всички права запазени
