5 нояб. 2005 г., 20:52

Мойта майка е эвеэдица

1.4K 0 1
Мойта майка е эвеэдица
тя е чудна хубавица
всяка вечер спуска своите лъчи
и в лененоэлатиста люлка ме преспива до эори.

Нани мое бебе ,нани
шепнешком ми каэва тя,
спи в покоите на мама
спи ми рожбичко добра.

И тогава нейните лъчи
се превръщат в ленени конци
и с боите на небето
ваят люлка эа детето.

А детето е повито в бяла пелена
и ръчички вдигнало нагоре
съякаш иска нещичко да промълви,
но как като неэнае думичка дори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...