19 mar 2010, 1:03

Мойта нежна душа

  Poesía » Otra
1K 0 14

 

 

 

Мойта нежна душа се събужда

и с прозявка отваря очи.

Не че бях се оказала в нужда,

просто викнах й: ”Я замълчи!”

 

Тя с усмивка прибра се на топло –

три въздишки – и вече заспа!

Аз осъмнах. И в ранното утро

още виря самотно глава.

 

Как ме гледа със тези очища!

Светла нежност облива ме пак

и със нея деня ми насища,

и изхвърля ненужния мрак...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво поздрав!
  • Следващият път и измий очичките и я вземи със себе си на разходка
  • Благодаря ви, Жари, Пепа, Марина, Плами, Мариана, Райсън, Ангел, Феичке, Ивон, Селвер, Ани, Водолея, Васи и Кирилка!!!
    Говоря си с нея, но тя ме командва, а не обратното
  • На душа, особено толкова красива, никога не се вика...
  • Прекрасно е

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...