ananel (Нелиса)
2 77

19 mar 2010, 1:03

Мойта нежна душа

Poesía » Otra

1K 0 14

Мойта нежна душа се събужда

и с прозявка отваря очи.

Не че бях се оказала в нужда,

просто викнах й: ”Я замълчи!”

Тя с усмивка прибра се на топло –

три въздишки – и вече заспа!

Аз осъмнах. И в ранното утро

още виря самотно глава.

Как ме гледа със тези очища!

Светла нежност облива ме пак

и със нея деня ми насища,

и изхвърля ненужния мрак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

geowid (Георги Видинов)

хубаво поздрав!

2010-03-23T19:40:11+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Следващият път и измий очичките и я вземи със себе си на разходка

2010-03-19T21:07:08+02:00
ananel (Нелиса)

Благодаря ви, Жари, Пепа, Марина, Плами, Мариана, Райсън, Ангел, Феичке, Ивон, Селвер, Ани, Водолея, Васи и Кирилка!!!
Говоря си с нея, но тя ме командва, а не обратното

2010-03-19T19:09:20+02:00
koral (Кирилка Пачева)

На душа, особено толкова красива, никога не се вика...

2010-03-19T18:59:29+02:00
fraulia (Васка Мадарова)

Прекрасно е

2010-03-19T18:57:07+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0