Мойта нежна душа се събужда
и с прозявка отваря очи.
Не че бях се оказала в нужда,
просто викнах й: ”Я замълчи!”
Тя с усмивка прибра се на топло –
три въздишки – и вече заспа!
Аз осъмнах. И в ранното утро
още виря самотно глава.
Как ме гледа със тези очища!
Светла нежност облива ме пак
и със нея деня ми насища,
и изхвърля ненужния мрак...