17 dic 2010, 18:12

Мойте чувства към теб.

1.3K 0 3




Мойте чувства към теб?
Купа с куки рибарски.
Аз не мога да ги вадя една по една.
Ако тръгна с признания,
всичко ще кажа.
Или просто избирам да замълча.

Като риба се изплъзваш
от мойте обятия...
И потапяш ума ми във мътни води.
Аз не мога да те следвам.
(Това е проклятие.)
Във водата, за жалост, не остават следи.

На брега е самотно.
Ти се губиш в морето
на сълзите... от двете ми тъжни очи.
Мойто тяло потъва,
а у теб е сърцето.
Този залез изгаря... Всичко гори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако не го разбираш, не знам как можеш да пишеш въобще коментар. Ще помоля само, който не разбира и не се вълнува от поезия просто да не пише. Благодаря на тези, които ме разбират.
  • Харесах
  • Тази рибарско-морска алюзия ни оставя замислени дали ако във водата...хмм.. оставаха следи, лирическата героиня щеше все пак да последва изплъзващия се Той? Сега, какво точно е проклятието, не проумях - твърде сложно се оказа за примитивните ми възприятия. И как така хем не е във водата, хем потъва. Почвам да се съмнявам, че лиричеката героиня просто е забравила да си пие хапчетата. Единственото успокоение е, че поради наличността на сериозен водоизточник всичко горящо ще бъде надлежно изгасено. Не, че разбирам как точно някой, дето се е загубил в морето е сколасал и да се запали, но и по странни неща са се случвали.
    И ако моят коментар ви се струва объркан, нелогичен и down-right безсмислен, повредата не е във вашия монитор.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...