17 dic 2010, 18:12

Мойте чувства към теб.

1.3K 0 3




Мойте чувства към теб?
Купа с куки рибарски.
Аз не мога да ги вадя една по една.
Ако тръгна с признания,
всичко ще кажа.
Или просто избирам да замълча.

Като риба се изплъзваш
от мойте обятия...
И потапяш ума ми във мътни води.
Аз не мога да те следвам.
(Това е проклятие.)
Във водата, за жалост, не остават следи.

На брега е самотно.
Ти се губиш в морето
на сълзите... от двете ми тъжни очи.
Мойто тяло потъва,
а у теб е сърцето.
Този залез изгаря... Всичко гори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако не го разбираш, не знам как можеш да пишеш въобще коментар. Ще помоля само, който не разбира и не се вълнува от поезия просто да не пише. Благодаря на тези, които ме разбират.
  • Харесах
  • Тази рибарско-морска алюзия ни оставя замислени дали ако във водата...хмм.. оставаха следи, лирическата героиня щеше все пак да последва изплъзващия се Той? Сега, какво точно е проклятието, не проумях - твърде сложно се оказа за примитивните ми възприятия. И как така хем не е във водата, хем потъва. Почвам да се съмнявам, че лиричеката героиня просто е забравила да си пие хапчетата. Единственото успокоение е, че поради наличността на сериозен водоизточник всичко горящо ще бъде надлежно изгасено. Не, че разбирам как точно някой, дето се е загубил в морето е сколасал и да се запали, но и по странни неща са се случвали.
    И ако моят коментар ви се струва объркан, нелогичен и down-right безсмислен, повредата не е във вашия монитор.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...