checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
17 дек. 2010 г., 18:12

Мойте чувства към теб. 

  Поэзия » Любовная
910 0 3




Мойте чувства към теб?
Купа с куки рибарски.
Аз не мога да ги вадя една по една.
Ако тръгна с признания,
всичко ще кажа.
Или просто избирам да замълча.

Като риба се изплъзваш
от мойте обятия...
И потапяш ума ми във мътни води.
Аз не мога да те следвам.
(Това е проклятие.)
Във водата, за жалост, не остават следи.

На брега е самотно.
Ти се губиш в морето
на сълзите... от двете ми тъжни очи.
Мойто тяло потъва,
а у теб е сърцето.
Този залез изгаря... Всичко гори...

© Стефка Крушарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако не го разбираш, не знам как можеш да пишеш въобще коментар. Ще помоля само, който не разбира и не се вълнува от поезия просто да не пише. Благодаря на тези, които ме разбират.
  • Харесах
  • Тази рибарско-морска алюзия ни оставя замислени дали ако във водата...хмм.. оставаха следи, лирическата героиня щеше все пак да последва изплъзващия се Той? Сега, какво точно е проклятието, не проумях - твърде сложно се оказа за примитивните ми възприятия. И как така хем не е във водата, хем потъва. Почвам да се съмнявам, че лиричеката героиня просто е забравила да си пие хапчетата. Единственото успокоение е, че поради наличността на сериозен водоизточник всичко горящо ще бъде надлежно изгасено. Не, че разбирам как точно някой, дето се е загубил в морето е сколасал и да се запали, но и по странни неща са се случвали.
    И ако моят коментар ви се струва объркан, нелогичен и down-right безсмислен, повредата не е във вашия монитор.
Предложения
: ??:??