17.12.2010 г., 18:12

Мойте чувства към теб.

1.3K 0 3




Мойте чувства към теб?
Купа с куки рибарски.
Аз не мога да ги вадя една по една.
Ако тръгна с признания,
всичко ще кажа.
Или просто избирам да замълча.

Като риба се изплъзваш
от мойте обятия...
И потапяш ума ми във мътни води.
Аз не мога да те следвам.
(Това е проклятие.)
Във водата, за жалост, не остават следи.

На брега е самотно.
Ти се губиш в морето
на сълзите... от двете ми тъжни очи.
Мойто тяло потъва,
а у теб е сърцето.
Този залез изгаря... Всичко гори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако не го разбираш, не знам как можеш да пишеш въобще коментар. Ще помоля само, който не разбира и не се вълнува от поезия просто да не пише. Благодаря на тези, които ме разбират.
  • Харесах
  • Тази рибарско-морска алюзия ни оставя замислени дали ако във водата...хмм.. оставаха следи, лирическата героиня щеше все пак да последва изплъзващия се Той? Сега, какво точно е проклятието, не проумях - твърде сложно се оказа за примитивните ми възприятия. И как така хем не е във водата, хем потъва. Почвам да се съмнявам, че лиричеката героиня просто е забравила да си пие хапчетата. Единственото успокоение е, че поради наличността на сериозен водоизточник всичко горящо ще бъде надлежно изгасено. Не, че разбирам как точно някой, дето се е загубил в морето е сколасал и да се запали, но и по странни неща са се случвали.
    И ако моят коментар ви се струва объркан, нелогичен и down-right безсмислен, повредата не е във вашия монитор.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...