Мокра арена

Poesía

918 4 15

Капеха нощем сълзите, дъждовните,

клоните скърцаха глухо под напора,

тайнствено чукаха с пръсти по покриви–

вихрена мокра арена на вятъра.

Криеха восъчни маски лицата си

в тъмните стаи зад мрачни прозорчета,

будещи спомени зли отпечатъци

бавно пълзяха през празните дворчета.

Танцът на сенките стихваше призори,

бягаха стреснати черните облаци.

Утро прогонваше шарещи призраци,

ваеше крачещи истински образи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

Пробвам се и в дактил, Иржи. Радвам се, че ви допадна, така не звуча много тъжно, а имам чувството, че картината по-бързо и стегнато ще се смени със светъл отрязък.🙄

2021-06-30T14:42:45+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

С прекрасен ритъм рисуваш среднощната си картина, Светличка!

2021-06-30T14:18:44+03:00
svetlitschka (Светличка)

Жадувам за живителния дъжд в тази жега... Поздрави и от мен, Иване, Мини, Таня!

2021-06-26T11:07:27+03:00
di_t

Хубав стих! Поздравления!

2021-06-26T11:01:03+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Каква картина само, прелест! Жива се потопих в нея! Поздравявам те, Светулка, за талантливия стих!

2021-06-26T10:23:00+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0