Мокра арена

Poesía

921 4 15

Капеха нощем сълзите, дъждовните,

клоните скърцаха глухо под напора,

тайнствено чукаха с пръсти по покриви–

вихрена мокра арена на вятъра.

Криеха восъчни маски лицата си

в тъмните стаи зад мрачни прозорчета,

будещи спомени зли отпечатъци

бавно пълзяха през празните дворчета.

Танцът на сенките стихваше призори,

бягаха стреснати черните облаци.

Утро прогонваше шарещи призраци,

ваеше крачещи истински образи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

Пробвам се и в дактил, Иржи. Радвам се, че ви допадна, така не звуча много тъжно, а имам чувството, че картината по-бързо и стегнато ще се смени със светъл отрязък.🙄

2021-06-30T14:42:45+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

С прекрасен ритъм рисуваш среднощната си картина, Светличка!

2021-06-30T14:18:44+03:00
svetlitschka (Светличка)

Жадувам за живителния дъжд в тази жега... Поздрави и от мен, Иване, Мини, Таня!

2021-06-26T11:07:27+03:00
di_t

Хубав стих! Поздравления!

2021-06-26T11:01:03+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Каква картина само, прелест! Жива се потопих в нея! Поздравявам те, Светулка, за талантливия стих!

2021-06-26T10:23:00+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0