Капеха нощем сълзите, дъждовните,
клоните скърцаха глухо под напора,
тайнствено чукаха с пръсти по покриви–
вихрена мокра арена на вятъра.
Криеха восъчни маски лицата си
в тъмните стаи зад мрачни прозорчета,
будещи спомени зли отпечатъци
бавно пълзяха през празните дворчета.
Танцът на сенките стихваше призори,
бягаха стреснати черните облаци.
Утро прогонваше шарещи призраци,
ваеше крачещи истински образи.