Мокра арена

Poetry

916 4 15

Капеха нощем сълзите, дъждовните,

клоните скърцаха глухо под напора,

тайнствено чукаха с пръсти по покриви–

вихрена мокра арена на вятъра.

Криеха восъчни маски лицата си

в тъмните стаи зад мрачни прозорчета,

будещи спомени зли отпечатъци

бавно пълзяха през празните дворчета.

Танцът на сенките стихваше призори,

бягаха стреснати черните облаци.

Утро прогонваше шарещи призраци,

ваеше крачещи истински образи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

Пробвам се и в дактил, Иржи. Радвам се, че ви допадна, така не звуча много тъжно, а имам чувството, че картината по-бързо и стегнато ще се смени със светъл отрязък.🙄

2021-06-30T14:42:45+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

С прекрасен ритъм рисуваш среднощната си картина, Светличка!

2021-06-30T14:18:44+03:00
svetlitschka (Светличка)

Жадувам за живителния дъжд в тази жега... Поздрави и от мен, Иване, Мини, Таня!

2021-06-26T11:07:27+03:00
di_t

Хубав стих! Поздравления!

2021-06-26T11:01:03+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Каква картина само, прелест! Жива се потопих в нея! Поздравявам те, Светулка, за талантливия стих!

2021-06-26T10:23:00+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0