svetlitschka (СК)
530 4721
23.06.2021 г., 2:50 ч.

Мокра арена 

  Поезия
395 4 15

Капеха нощем сълзите, дъждовните,

клоните скърцаха глухо под напора,

тайнствено чукаха с пръсти по покриви–

вихрена мокра арена на вятъра.

 

Криеха восъчни маски лицата си

в тъмните стаи зад мрачни прозорчета,

будещи спомени зли отпечатъци

бавно пълзяха през празните дворчета.

 

Танцът на сенките стихваше призори,

бягаха стреснати черните облаци.

Утро прогонваше шарещи призраци,

ваеше крачещи истински образи.

 

 

© СК Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пробвам се и в дактил, Иржи. Радвам се, че ви допадна, така не звуча много тъжно, а имам чувството, че картината по-бързо и стегнато ще се смени със светъл отрязък.🙄
  • С прекрасен ритъм рисуваш среднощната си картина, Светличка!
  • Жадувам за живителния дъжд в тази жега... Поздрави и от мен, Иване, Мини, Таня!
  • Хубав стих! Поздравления!
  • Каква картина само, прелест! Жива се потопих в нея! Поздравявам те, Светулка, за талантливия стих!
  • Има невероятен музикален ритъм! Браво Светулчице!
  • Колко хубаво, че си бил тук, Георги!
  • Хубаво.
  • Поздрави за безстрашните.🙄
  • !!!
  • Как ме пренесе в нощния свят на сенките! Поздрави, Светулчице!
  • Радвам се, че се потопихте в среднощната ми картина. 🌦
  • Много ритмично! Харесах!
  • С Краси!!!
  • като в театъра на сенките
Предложения
: ??:??