Мокра коса
Мокра коса
Абдулрахман Акра
-----------------------
Животът ми нощем
е като суха пустиня.
Жадувам аз за оазис
в мократа ти коса,
косата ти дълга и копринено нежна,
намокря ми душата,
като нежният дъжд,
валящ леко през май.
Душата ми е като намокрено врабче,
тогава се разтърся
и се протяга,
опиянена от твоя аромат.
Разтваря си крилата
и високо лети тя
към сините простори
на твоите очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Абдулрахман Акра Todos los derechos reservados
