20 feb 2008, 11:01

Мокра коса

1.3K 0 5

Мокра коса

Абдулрахман Акра

-----------------------

Животът ми нощем

е като суха пустиня.

Жадувам аз за оазис

в мократа ти коса,

косата ти дълга и копринено нежна,

намокря ми душата,

като нежният дъжд,

валящ леко през май.

Душата ми е като намокрено врабче,

тогава се разтърся

и се протяга,

опиянена от твоя аромат.

Разтваря си крилата

и високо лети тя

към сините простори

на твоите очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Абдулрахман Акра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...