Мокра коса
Абдулрахман Акра
-----------------------
Животът ми нощем
е като суха пустиня.
Жадувам аз за оазис
в мократа ти коса,
косата ти дълга и копринено нежна,
намокря ми душата,
като нежният дъжд,
валящ леко през май.
Душата ми е като намокрено врабче,
тогава се разтърся
и се протяга,
опиянена от твоя аромат.
Разтваря си крилата
и високо лети тя
към сините простори
на твоите очи.
© Абдулрахман Акра All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
