Мокра коса
Абдулрахман Акра
-----------------------
Животът ми нощем
е като суха пустиня.
Жадувам аз за оазис
в мократа ти коса,
косата ти дълга и копринено нежна,
намокря ми душата,
като нежният дъжд,
валящ леко през май.
Душата ми е като намокрено врабче,
тогава се разтърся
и се протяга,
опиянена от твоя аромат.
Разтваря си крилата
и високо лети тя
към сините простори
на твоите очи.
© Абдулрахман Акра All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
