2 may 2004, 14:56

Мокра свобода 

  Poesía
1362 1 5
Мокра свобода
Отвързана,затича без посоки,
дъждовния безкрай я разлюля,
на глътки жадно пи от свободата,
на крачка от простуда се разсмя.
Въпросът "На къде?" не предстоеше,
не съществуваше такъв сюжет
за нея всичко босоного  беше,
отдавна чу измамния сонет.
Сега като пиано без клавиши е,
но красотата в нея надделя.
След дългото и мрачното затишие
отново тя танцуваше с дъжда.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??