May 2, 2004, 2:56 PM

Мокра свобода

  Poetry
1.6K 1 5
Мокра свобода
Отвързана,затича без посоки,
дъждовния безкрай я разлюля,
на глътки жадно пи от свободата,
на крачка от простуда се разсмя.
Въпросът "На къде?" не предстоеше,
не съществуваше такъв сюжет
за нея всичко босоного  беше,
отдавна чу измамния сонет.
Сега като пиано без клавиши е,
но красотата в нея надделя.
След дългото и мрачното затишие
отново тя танцуваше с дъжда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...