4 jul 2013, 8:48

Мокра тишина 

  Poesía » Otra
691 0 3

Мокра тишина

 

Мокра тишината,

акварелно размита,

хвърля грапави истини.

Пропукани илюзии

драскат безмилостно

времето безпаметно.

Мокра тишината,

стене като разпятие,

когато думите мълчат

след отминаващи силуети

в нощта, застинала в черно.

Утрото идва като чистилище...

дрезгаво и чисто

като капнала сълза.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страшно ми допадна !
  • От черните очи на мрака
    прокапа мъничка сълза
    във чашката на цвете
    роди се утрото
    и засия
    Поздрав за хубавия стих!
  • След нощния преход през кръговете на ада - да бъде утро!!!Поздрав!
Propuestas
: ??:??