4.07.2013 г., 8:48 ч.

Мокра тишина 

  Поезия » Друга
634 0 3

Мокра тишина

 

Мокра тишината,

акварелно размита,

хвърля грапави истини.

Пропукани илюзии

драскат безмилостно

времето безпаметно.

Мокра тишината,

стене като разпятие,

когато думите мълчат

след отминаващи силуети

в нощта, застинала в черно.

Утрото идва като чистилище...

дрезгаво и чисто

като капнала сълза.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страшно ми допадна !
  • От черните очи на мрака
    прокапа мъничка сълза
    във чашката на цвете
    роди се утрото
    и засия
    Поздрав за хубавия стих!
  • След нощния преход през кръговете на ада - да бъде утро!!!Поздрав!
Предложения
: ??:??