Мокра тишина
Мокра тишина
Мокра тишината,
акварелно размита,
хвърля грапави истини.
Пропукани илюзии
драскат безмилостно
времето безпаметно.
Мокра тишината,
стене като разпятие,
когато думите мълчат
след отминаващи силуети
в нощта, застинала в черно.
Утрото идва като чистилище...
дрезгаво и чисто
като капнала сълза.
Ванко Николов (Starkmaster)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
