Мокра тишина
Мокра тишина
Мокра тишината,
акварелно размита,
хвърля грапави истини.
Пропукани илюзии
драскат безмилостно
времето безпаметно.
Мокра тишината,
стене като разпятие,
когато думите мълчат
след отминаващи силуети
в нощта, застинала в черно.
Утрото идва като чистилище...
дрезгаво и чисто
като капнала сълза.
Ванко Николов (Starkmaster)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванко Николов Все права защищены
