Jul 4, 2013, 8:48 AM

Мокра тишина

  Poetry » Other
856 0 3

Мокра тишина

 

Мокра тишината,

акварелно размита,

хвърля грапави истини.

Пропукани илюзии

драскат безмилостно

времето безпаметно.

Мокра тишината,

стене като разпятие,

когато думите мълчат

след отминаващи силуети

в нощта, застинала в черно.

Утрото идва като чистилище...

дрезгаво и чисто

като капнала сълза.

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страшно ми допадна !
  • От черните очи на мрака
    прокапа мъничка сълза
    във чашката на цвете
    роди се утрото
    и засия
    Поздрав за хубавия стих!
  • След нощния преход през кръговете на ада - да бъде утро!!!Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...