Мокра тишина

Jul 4, 2013, 8:48 AM

Poetry » Other

721 0 3

Мокра тишина

Мокра тишината,

акварелно размита,

хвърля грапави истини.

Пропукани илюзии

драскат безмилостно

времето безпаметно.

Мокра тишината,

стене като разпятие,

когато думите мълчат

след отминаващи силуети

в нощта, застинала в черно.

Утрото идва като чистилище...

дрезгаво и чисто

като капнала сълза.

Ванко Николов (Starkmaster)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

blackdahlia (Далия)

2013-07-04T12:54:55+03:00

Страшно ми допадна !
лъвче (Лъки)

2013-07-04T11:17:54+03:00

От черните очи на мрака
прокапа мъничка сълза
във чашката на цвете
роди се утрото
и засия
Поздрав за хубавия стих!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-07-04T09:08:55+03:00

След нощния преход през кръговете на ада - да бъде утро!!!Поздрав!