Мокри обувки завинаги
Историята ни, в обувките на пролетта,
тътрузи токчета като пияна блудница.
Една невзрачна е и хлипа жалка под дъжда
с лилавите очи на ронещи се люляци.
Забравила е теб във някой тъпкан с хора бар,
а мен ме развали на дребни за билети.
Сценарият е същият. Декорът - също стар -
изтърканите вишни с техните конфети.
Във нашата пиеса няма място за звезди -
епизодични сме, макар и в главни роли.
На сцената се спука да вали...
вали...
вали...
по мокрите обувки и на тази пролет.
16.06.2010
Радост Даскалова
Клип - автор Надя Милушева
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
I'm nothing - just a very lonely person.
-
You are brilliant, Regina of poetry!
-
"Във нашата пиеса няма място за звезди -
епизодични сме, макар и в главни роли."
Харесвам всяка строфа! -
Винаги се чудя как успяваш да бъдеш толкова разнообразна откъм теми в стиховете си. Сигурно, защото животът е такъв- шарен и... мокър?
-
Радост е твоята поезия!
Майсторски направен клип! -
С поздравления, Рег!
-
много хубаво!
-
"Забравила е теб във някой тъпкан с хора бар,
а мен ме развали на дребни за билети."
Всяко лято разказва на своята есен
как веднъж пролетта придошла
и във мокър пуловер облякла дърветата,
и измила следите от мръсния сняг...
Благодаря,Рег! -
по мокрите обувки и на тази пролет
много оригинално! Поздрав! -
Добре, че съм с плавници...
РЕГспект!
-
"...колкото повече вали - толкова повече вали!"(мечо Пух)
__________________
Еххх РадостВеликолепна!!! -
ммм... окъпани от дъжд люляци - красота!
-
Много оригинално, както си можеш!
И мокро... но може пък да не е завинаги -
имаш "дребни" да си купиш слънце
-
Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Всичко в него е поезия.
И нищо, че е тъжно и мокро...