Историята ни, в обувките на пролетта,
тътрузи токчета като пияна блудница.
Една невзрачна е и хлипа жалка под дъжда
с лилавите очи на ронещи се люляци.
Забравила е теб във някой тъпкан с хора бар,
а мен ме развали на дребни за билети.
Сценарият е същият. Декорът - също стар -
изтърканите вишни с техните конфети.
Във нашата пиеса няма място за звезди -
епизодични сме, макар и в главни роли.
На сцената се спука да вали...
вали... ...