15 мар. 2011 г., 23:00

Мокри обувки завинаги

Поэзия » Любовная

1.3K 0 15

Историята ни, в обувките на пролетта,
тътрузи токчета като пияна блудница.
Една невзрачна е и хлипа жалка под дъжда
с лилавите очи на ронещи се люляци.

Забравила е теб във някой тъпкан с хора бар,
а мен ме развали на дребни за билети.
Сценарият е същият. Декорът - също стар -
изтърканите вишни с техните конфети.

Във нашата пиеса няма място за звезди -
епизодични сме, макар и в главни роли.
На сцената се спука да вали...
вали...
вали...
по мокрите обувки и на тази пролет.

16.06.2010

Радост Даскалова

Клип - автор Надя Милушева

http://www.youtube.com/watch?v=-8MhDDCYbsA

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Смиф (Валентин Евстатиев)

Ще го помня това стихотворение.
Всичко в него е поезия.
И нищо, че е тъжно и мокро...

2012-05-24T17:15:27+03:00
Регина (Радост Даскалова)

I'm nothing - just a very lonely person.

2011-04-20T21:18:05+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

You are brilliant, Regina of poetry!

2011-04-20T20:45:00+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

"Във нашата пиеса няма място за звезди -
епизодични сме, макар и в главни роли."

Харесвам всяка строфа!

2011-03-19T21:31:19+02:00
ria (Гергана Иванова)

Винаги се чудя как успяваш да бъдеш толкова разнообразна откъм теми в стиховете си. Сигурно, защото животът е такъв- шарен и... мокър?

2011-03-16T20:13:40+02:00