7 dic 2012, 14:31

Мокър сняг

  Poesía
1K 0 3

Дъждът превърна се във мокър сняг

и в миг донесе зимна красота.

Покри със нежност влажната земя

като художник с вятърен замах.

Посипа леко жълтите листа,

не паднали все още от дърветата,

сбогуващи се дълго с есента

и помнещи дъха на лятото и жегата...

Покри и къщите, и хората,

поглеждащи навън през запотените стъкла,

навя в мислите им снежното спокойствие

и радостта по Kоледа в уюта на дома...

Дъхът на тиквените баници с късметите

на питите ухаещи с парата,

омесени с любов от майките

с надежди нови за сърцата

и душите ни...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...