Dec 7, 2012, 2:31 PM

Мокър сняг

  Poetry
1K 0 3

Дъждът превърна се във мокър сняг

и в миг донесе зимна красота.

Покри със нежност влажната земя

като художник с вятърен замах.

Посипа леко жълтите листа,

не паднали все още от дърветата,

сбогуващи се дълго с есента

и помнещи дъха на лятото и жегата...

Покри и къщите, и хората,

поглеждащи навън през запотените стъкла,

навя в мислите им снежното спокойствие

и радостта по Kоледа в уюта на дома...

Дъхът на тиквените баници с късметите

на питите ухаещи с парата,

омесени с любов от майките

с надежди нови за сърцата

и душите ни...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...