Мокър сняг
Дъждът превърна се във мокър сняг
и в миг донесе зимна красота.
Покри със нежност влажната земя
като художник с вятърен замах.
Посипа леко жълтите листа,
не паднали все още от дърветата,
сбогуващи се дълго с есента
и помнещи дъха на лятото и жегата...
Покри и къщите, и хората,
поглеждащи навън през запотените стъкла,
навя в мислите им снежното спокойствие
и радостта по Kоледа в уюта на дома...
Дъхът на тиквените баници с късметите
на питите ухаещи с парата,
омесени с любов от майките
с надежди нови за сърцата
и душите ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Желев Всички права запазени
