29 ene 2019, 23:00

Сняг

1.6K 1 3

Снежинките наоколо прехвърчат,

свободни, леки, нежни и красиви.

По вятъра се носят, безтегловни...

а аз се чудя накъде отиват.

 

Дали преследват някаква мечта?

Или живеят просто за мига?

Света ли искат те да променят?

Или са тръгнали на дълъг път?

А може би е тяхното призвание

да изпълняват нечии желания?

 

Но гравитацията не прощава.

Щом паднат, отведнъж се разтопяват.

Те мислят си, че са кристали ценни

заради формата си съвършена,

но всъщност са замръзнала вода

без никаква действителна цена.

 

Отдолу изпарени, там се връщат...

Навежда ме това на мисълта:

Дали не съм и аз една снежинка,

политнала надолу към калта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© irina Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

21 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...