29 янв. 2019 г., 23:00

Сняг

1.6K 1 3

Снежинките наоколо прехвърчат,

свободни, леки, нежни и красиви.

По вятъра се носят, безтегловни...

а аз се чудя накъде отиват.

 

Дали преследват някаква мечта?

Или живеят просто за мига?

Света ли искат те да променят?

Или са тръгнали на дълъг път?

А може би е тяхното призвание

да изпълняват нечии желания?

 

Но гравитацията не прощава.

Щом паднат, отведнъж се разтопяват.

Те мислят си, че са кристали ценни

заради формата си съвършена,

но всъщност са замръзнала вода

без никаква действителна цена.

 

Отдолу изпарени, там се връщат...

Навежда ме това на мисълта:

Дали не съм и аз една снежинка,

политнала надолу към калта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© irina Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...