Молба
Молба
Тази нощ тихо при мене ела.
Леко стъпвай – на пръсти – във мрака.
И от мене жадно пий светлина,
преоткривай душата ми плаха…
Във съзнанието ми, натежало от истини, се гмурни,
с пръсти нежно всеки спомен докосвай…
Тъмната сянка отвътре смело изтрий
и сърцето ми с чиста любов омагьосвай…
И тогава – ще видиш – ще се родя.
Ще възкръсне за обич сърцето ранено…
И потънала е свойта светла, лъчиста мечта,
ще те скрия завинаги в мене…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елмира Митева Todos los derechos reservados
