Aug 7, 2008, 10:34 AM

Молба

  Poetry
872 0 16

Молба

 

Тази нощ тихо при мене ела.

Леко стъпвай – на пръсти – във мрака.

И от мене жадно пий светлина,

преоткривай душата ми плаха…

 

Във съзнанието ми, натежало от истини, се гмурни,

с пръсти нежно всеки спомен докосвай…

Тъмната сянка отвътре смело изтрий

и сърцето ми с чиста любов омагьосвай…

 

И тогава – ще видиш – ще се родя.

Ще възкръсне за обич сърцето ранено…

И потънала е свойта светла, лъчиста мечта,

ще те скрия завинаги в мене…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...