Молба
Тази нощ тихо при мене ела.
Леко стъпвай – на пръсти – във мрака.
И от мене жадно пий светлина,
преоткривай душата ми плаха…
Във съзнанието ми, натежало от истини, се гмурни,
с пръсти нежно всеки спомен докосвай…
Тъмната сянка отвътре смело изтрий
и сърцето ми с чиста любов омагьосвай…
И тогава – ще видиш – ще се родя.
Ще възкръсне за обич сърцето ранено…
И потънала е свойта светла, лъчиста мечта,
ще те скрия завинаги в мене…
© Елмира Митева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
