Утре ще помоля времето,
макар и мразовито, да фучи,
да разтопи с целувка бремето,
което на сърцето ми тежи.
Ще помоля също вятъра,
макар и ураганен да е той,
с лек полъх да отвее преспите,
натрупани от грижите безброй.
Ще помоля слънцето в безкрая,
макар сега да иска да поспи,
напролет да събуди най-накрая
сърцето ми – с любов да ме дари. ...