Утре ще помоля времето,
макар и мразовито, да фучи,
да разтопи с целувка бремето,
което на сърцето ми тежи.
Ще помоля също вятъра,
макар и ураганен да е той,
с лек полъх да отвее преспите,
натрупани от грижите безброй.
Ще помоля слънцето в безкрая,
макар сега да иска да поспи,
напролет да събуди най-накрая
сърцето ми – с любов да ме дари.
Веси_Еси (Еси)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
