21 mar 2008, 21:08

молба

937 0 0
И ето, заставам пред теб сега
с наведена глава
и само с една молба -
да бъда твоя за нощта.
Да усетя пак нежната ръка,
да вкуся сладка като мед уста,
да заспя в прегръдка силна
и да ме погалиш с ласка милна.
Ах, как жадувам аз за тази нощ,
в която да усетя твойта нежна мощ.
И в този блян живея всеки ден...
Тъй силно искам те до мен.
Но само мълчание получавам
от каменното ти лице.
Но не се предавам,
ще се боря!
Ето - даже моля!
Моля се на колене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...