21 may 2020, 10:34

Молба 

  Poesía » De amor
742 1 4

ххх

Подари ми любов ... само миг!
Нека нищо за теб да не зная!
Нека кратка е ... шеметен вик,
полетял и докоснал Безкрая.

 

Приюти ми сълзѝте сега.
Нарисувай очите ми в здрача.
Забрави мойто име. С тъга
да не мога за теб да заплача.

 

И, когато зора зазори,
от целувките наши събудена,
си тръгни. Да не мога дори
да те търся , до болка учудена.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно!
  • Чудесно е!
  • Много хубаво!
  • Точно такава е Нейно Величество! Наситена с емоции, със своите възходи и падения. И вик, и здрач, и целувка... Всичко има в любовта. А поезията ти е дори повече от любов. Искрени адмирации за простичкия, разбираем, близък, а така докосващ изказ! Винаги съм му била почитател.
Propuestas
: ??:??