May 21, 2020, 10:34 AM

Молба

  Poetry » Love
1.2K 1 4

ххх

Подари ми любов ... само миг!
Нека нищо за теб да не зная!
Нека кратка е ... шеметен вик,
полетял и докоснал Безкрая.

 

Приюти ми сълзѝте сега.
Нарисувай очите ми в здрача.
Забрави мойто име. С тъга
да не мога за теб да заплача.

 

И, когато зора зазори,
от целувките наши събудена,
си тръгни. Да не мога дори
да те търся , до болка учудена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!
  • Чудесно е!
  • Много хубаво!
  • Точно такава е Нейно Величество! Наситена с емоции, със своите възходи и падения. И вик, и здрач, и целувка... Всичко има в любовта. А поезията ти е дори повече от любов. Искрени адмирации за простичкия, разбираем, близък, а така докосващ изказ! Винаги съм му била почитател.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...