2 dic 2004, 11:29

Молба

  Poesía
1.6K 0 2
Оглеждам се и виждам нищо.
Забелязвам само чезнещия град-
студената коприна нежно го обвива;
сърцето се присвива-чувствам приближаващия хлад.

Звездите изпокапаха в морето
и луната спи заедно със самота;
дърветата треперят под небето,
а в далечината се усеща тъжна тишината.

Изгърбена, сломена, уморена
от камшиците на тая белота,
обръщам ти гръб, неприветлива постеля!
Затварям очи и бродя губейки се в самота...

Обръщам се и виждам гора от белота.
Отварям очи, а пред мен-дъжд от слепота.
Махам с ръка с надеждата, че вече няма,
но още помня черна мисъл. Махни се!
                                                    Искам да забравя!

Искам да забравя глухо викащата ми душа-
пронизана жестоко, заприличала на пепел!
И тежките думи, измъкнали се от свирепата уста
гневно впили се в живота ми...обречен.

Чуй пространство, моята молба!
Жестоката молба да бъда аз спасена,
да не изтласква сърцето болка без вина,
да не чувствам вина, затова че съм ранена.

Моля те...да ми помогнеш.
Моля те...да ме спасиш.
Моля те!...И да не забравиш?!
Моля те...да ми простиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно е...много е тъжно,но е от онези неща,които ме карат да настръхна...Поздрави
  • Отново толкова уникална, толкова неповторима, толкова...
    Хареса ми...
    Това е второто подред стихотворение. Второто, което ме разплаква...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...