2.12.2004 г., 11:29

Молба

1.6K 0 2
Оглеждам се и виждам нищо.
Забелязвам само чезнещия град-
студената коприна нежно го обвива;
сърцето се присвива-чувствам приближаващия хлад.

Звездите изпокапаха в морето
и луната спи заедно със самота;
дърветата треперят под небето,
а в далечината се усеща тъжна тишината.

Изгърбена, сломена, уморена
от камшиците на тая белота,
обръщам ти гръб, неприветлива постеля!
Затварям очи и бродя губейки се в самота...

Обръщам се и виждам гора от белота.
Отварям очи, а пред мен-дъжд от слепота.
Махам с ръка с надеждата, че вече няма,
но още помня черна мисъл. Махни се!
                                                    Искам да забравя!

Искам да забравя глухо викащата ми душа-
пронизана жестоко, заприличала на пепел!
И тежките думи, измъкнали се от свирепата уста
гневно впили се в живота ми...обречен.

Чуй пространство, моята молба!
Жестоката молба да бъда аз спасена,
да не изтласква сърцето болка без вина,
да не чувствам вина, затова че съм ранена.

Моля те...да ми помогнеш.
Моля те...да ме спасиш.
Моля те!...И да не забравиш?!
Моля те...да ми простиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно е...много е тъжно,но е от онези неща,които ме карат да настръхна...Поздрави
  • Отново толкова уникална, толкова неповторима, толкова...
    Хареса ми...
    Това е второто подред стихотворение. Второто, което ме разплаква...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...