2 дек. 2004 г., 11:29

Молба

1.6K 0 2
Оглеждам се и виждам нищо.
Забелязвам само чезнещия град-
студената коприна нежно го обвива;
сърцето се присвива-чувствам приближаващия хлад.

Звездите изпокапаха в морето
и луната спи заедно със самота;
дърветата треперят под небето,
а в далечината се усеща тъжна тишината.

Изгърбена, сломена, уморена
от камшиците на тая белота,
обръщам ти гръб, неприветлива постеля!
Затварям очи и бродя губейки се в самота...

Обръщам се и виждам гора от белота.
Отварям очи, а пред мен-дъжд от слепота.
Махам с ръка с надеждата, че вече няма,
но още помня черна мисъл. Махни се!
                                                    Искам да забравя!

Искам да забравя глухо викащата ми душа-
пронизана жестоко, заприличала на пепел!
И тежките думи, измъкнали се от свирепата уста
гневно впили се в живота ми...обречен.

Чуй пространство, моята молба!
Жестоката молба да бъда аз спасена,
да не изтласква сърцето болка без вина,
да не чувствам вина, затова че съм ранена.

Моля те...да ми помогнеш.
Моля те...да ме спасиш.
Моля те!...И да не забравиш?!
Моля те...да ми простиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно е...много е тъжно,но е от онези неща,които ме карат да настръхна...Поздрави
  • Отново толкова уникална, толкова неповторима, толкова...
    Хареса ми...
    Това е второто подред стихотворение. Второто, което ме разплаква...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...