31 ene 2014, 9:48

Молба без последствия 

  Poesía » Otra
408 0 7

Дните не минават никак гладко.

Вечер ги сънувам и без сладко.

Мъките очите ми стопяват,

гласове в ушите ми припяват.

 

Залезите в мен се утаяват,

тъмни нощи в мен се приютяват.

Сутрешните зарева пристигат,

а лъчите им до мен не стигат.

 

Но в ръка със утрото пътувам

и за нови светове жадувам.

Тоз живот за никъде не стига,

само дето мерника ни вдига.

 

Що бе, Боже, знаци ни подаваш,

а живот един ни само даваш?

Колко грешки във живота правим...

Дай ни втори, за да ги изправим! 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Силвия!За прочита и коментара!
    Желая ти хубава събота и неделя!Поздрави!
  • Споделям!Аплодисменти за прекрасния стих!
  • Благодаря, Приятели за прочита, коментариите и оценките!
    Бъдете здрави и да ви спохождат нови вдъхновения!
    Поздрави от мен!
  • Имаме ги шансовете и знаците, но ни трябва повече будност, сила, смелост...

    Поздравления, Никола, прекрасен стих, оценявам!
  • Хубава молба, Никола. Само дето не е сигурно дали вторият живот ще е без същите грешки Хареса ми стихотворението!
  • Сто пъти съм Му го казвал, но не чува. Свърши си работата като кучето на нивата и го удари на вечна ваканция.
  • Всички се нуждаем от втори шанс, но рядко го получаваме от нашия безмилостен работодател - Живота!

    Поздравление за хубавото стихотворение, Никола! : Мисана
Propuestas
: ??:??