Дните не минават никак гладко.
Вечер ги сънувам и без сладко.
Мъките очите ми стопяват,
гласове в ушите ми припяват.
Залезите в мен се утаяват,
тъмни нощи в мен се приютяват.
Сутрешните зарева пристигат,
а лъчите им до мен не стигат.
Но в ръка със утрото пътувам
и за нови светове жадувам.
Тоз живот за никъде не стига,
само дето мерника ни вдига. ...