Молба без последствия
Дните не минават никак гладко.
Вечер ги сънувам и без сладко.
Мъките очите ми стопяват,
гласове в ушите ми припяват.
Залезите в мен се утаяват,
тъмни нощи в мен се приютяват.
Сутрешните зарева пристигат,
а лъчите им до мен не стигат.
Но в ръка със утрото пътувам
и за нови светове жадувам.
Тоз живот за никъде не стига,
само дето мерника ни вдига.
Що бе, Боже, знаци ни подаваш,
а живот един ни само даваш?
Колко грешки във живота правим...
Дай ни втори, за да ги изправим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
