27 abr 2005, 15:19

Молба за прошка

  Poesía
1.7K 0 0

МОЛБА ЗА ПРОШКА

.

Нетърпима болка

ме раздира жестоко -

не си до мене любима,

аз страдам дълбоко.

.

Нараних ти сърцето,

ти си тръгна от тук.

Не видях в тебе детето.

Бях пълен боклук.

.

Какво ли да сторя,

да те върна обратно?

Нова страница ще отворя,

пропъдих те безвъзвратно.

.

Малко поиска,

но глух бях да чуя.

Не ми и устиска

в любовта да нахлуя.

.

Виждах в теб само жената,

разказвах навред за красотата,

но не надникнах в душата,

не споделих мечтата.

.

Искаше ласка да ми дариш.

Сърцето си даде…..

Дали ще простиш?

.

Сега съм самотен

като остров безлюден.

Светът ми е празен,

а животът ми труден.

.

Само думи редя,

а нямам и друго.

Душата ми осиротя

без теб, моя духовна съпруго!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...