Apr 27, 2005, 3:19 PM

Молба за прошка

  Poetry
1.7K 0 0

МОЛБА ЗА ПРОШКА

.

Нетърпима болка

ме раздира жестоко -

не си до мене любима,

аз страдам дълбоко.

.

Нараних ти сърцето,

ти си тръгна от тук.

Не видях в тебе детето.

Бях пълен боклук.

.

Какво ли да сторя,

да те върна обратно?

Нова страница ще отворя,

пропъдих те безвъзвратно.

.

Малко поиска,

но глух бях да чуя.

Не ми и устиска

в любовта да нахлуя.

.

Виждах в теб само жената,

разказвах навред за красотата,

но не надникнах в душата,

не споделих мечтата.

.

Искаше ласка да ми дариш.

Сърцето си даде…..

Дали ще простиш?

.

Сега съм самотен

като остров безлюден.

Светът ми е празен,

а животът ми труден.

.

Само думи редя,

а нямам и друго.

Душата ми осиротя

без теб, моя духовна съпруго!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...