MOLIENDO KAFE
MOLIENDO KAFE
Обичам тези гълъби на рамо...
Един от тях политна
и тежко се сбогува
с най-светлото
от истината житна.
Един от тях - магично и олтарно...
В свеж мирис на кафе, и в струна.
В мелодия, палитра, писък,
във нежността, с която
отпиваше и вино, и отрова.
Вълни, и бряг, и бяг... и плисък...
преодоля замислен, искрен,
а после... над хоризонта се смали...
И чакам... пролетна, и нова,
и лятно разлюляна,
и есенно смълчана,
след бяла зимна приказка,
искрящ да се роди...
IN M
Re:
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Делфи Todos los derechos reservados
